Съдия от Русе осъди прокуратурата да му плати 160 000 лева обезщетение
Николай Стефанов бе оневинен за взимане на подкуп чрез изнудване
СъдияНиколай Стефанов от районния съд в Русе осъди дефинитивно прокуратурата да му заплати компенсации за близо 160 000 лв.. Те са поради делото за рушвет посредством изнудване, по което той беше задържан през 2015 година, съден и най-после оневинен, написа.
Преди 3 години Стефанов предяви иск против прокуратурата за 300 000 лв. по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), като настрана изиска още 20 000 лв. обезщетение за друго досъдебно произвеждане, което е било формирано против него, въпреки и да е прекъснато без да е упрекнат.
Преди две години градският съд осъди прокуратурата да заплати на съдията 150 000 лв. обезщетение за противозаконното обвиняване за рушвет, 3000 лв. за второто водено против него следствие и разходи за близо 6000 лв.. След това апелативният съд удостовери решението, само че прокуратурата оспори и него, с цел да се стигне до окончателното изговаряне на Върховния касационен съд (ВКС), който не позволи касационно обжалване.
Николай Стефанов беше задържан при зрелищна акция на ДАНС с гонене в центъра на Русе в началото на 2015 година и упрекнат, че посредством изнудване е изискал 1000 лв. и е направил опит да получи рушвет от 500 лв. от юрист Свилен Стефанов. Парите били, с цел да утвърди съдията съглашение за условна присъда с малолетен клиент на юриста.
Година по-късно градският съд осъди Стефанов условно на 3 години затвор по обвиняването, че е опитал да вземе рушвет от 500 лв., само че не и посредством изнудване. Съдът се базира и на специфичните разследващи средства, които бяха употребявани против магистрата. След това апелативният съд оправда Стефанов, само че Върховен касационен съд върна делото, тъй като втората инстанция не се беше произнесла по обвиняването за изнудване. При новото разглеждане от различен състав на САС съдията още веднъж беше оневинен по всички обвинявания и Върховен касационен съд остави в действие оправдателната присъда. През 2018 година и Висшият правосъден съвет възвърне Стефанов на работа като арбитър в Русе.
През трите години, в които съдията беше обвиняем, той твърди, че се е чувствал унизен, компрометиран пред обществеността в Русе като арбитър и академични учител. Семейството му е изпитвало финансови усложнения, бил смутен от нечовешките условия в ареста, след излизането си на независимост се изолирал от познати и сътрудници, а имало и отрицателни настроения против него, защото някои вярвали, че е отговорен.
За да се съгласят и трите инстанции, че справедливото обезщетение за главното обвиняване за рушвет е 150 000 лв., те одобряват за потвърдени вредите, които Стефанов твърди, че е търпял и акцентират, че обвиняването е засягало професионалната му активност като арбитър и било „ извънредно морално укоримо “.
За да откаже касационно обжалване на решението на САС, висшият съд акцентира, че втората инстанция вярно е отчела престоя на Стефанов в ареста, който е провокирал позор и оскърбление у него, страха му, че може да бъде наказан, без да е отговорен, както и уронването на облика му като арбитър и учител по право. Взети са поради и променените му връзки с сътрудници и познати, финансовите усложнения в фамилията заради отстраняването му от служба и формираното против него дисциплинарно произвеждане за уронване на престижа на съда.
Специално внимание е отделено и на това, че Стефанов е арбитър, което допуска „ висок морал и недопустимост на незаконни действия, надлежно, че противозаконното обвиняване за осъществено по отношение на тази служба закононарушение ускорява интензитета на търпените отрицателни преживявания “.
За отделените материали от делото за рушвет, по които е било формирано друго произвеждане против Стефанов, съдилищата одобриха, че той също би трябвало да бъде заплатен, само че единствено с 3000 лв., защото съзнанието му био преди всичко ангажирано с „ главното “ обвиняване и няма доказателства за съответен тормоз от „ второто “ дело.
„ Съдът не е показал, че се дължи обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с противозаконното обвиняване и не е присъединил в кръга на съответстващите за установяване на размера на компенсацията условия вреди, които не е намерил да са в причинна връзка с противозаконното обвиняване. Дали преценката му е вярна, в производството по чл.288 Граждански процесуален кодекс не може да се ревизира, само че даденото позволение е в сходство със наложителната процедура на Върховен касационен съд “, се споделя в окончателното определение на Върховен касационен съд.
В него висшите съдии показват още, че няма учредения и във възраженията на прокуратурата за размера на компенсацията и дали то е заслужено. Държавното обвиняване е показало за образец други решения на Върховен касационен съд, само че съдът припомня, че се регистрират съответни условия, с цел да се дефинира размерът на дължимото обезщетение. Според висшия съд, в тази ситуация със Стефанов са съобразени и напътствията на Върховен касационен съд, съгласно които, в случай че противозаконното обвиняване е за съзнателно закононарушение в професионалната област на обвинения, съдилищата би трябвало да преценят и по какъв начин то се е отразило върху опциите му за професионално развиване и на престижа и името му на експерт.
„ При избрани специалности – например служители на реда, военни, магистрати, митнически чиновници и прочие, упованията и условията на обществото към тях за честност и съблюдаване на законите, са извънредно повишени. По общо предписание, противозаконното обвиняване на лица, упражняващи сходни специалности в осъществяване на закононарушение, има по-силно отрицателно отражение върху неимуществената им сфера “, припомня Върховен касационен съд.
СъдияНиколай Стефанов от районния съд в Русе осъди дефинитивно прокуратурата да му заплати компенсации за близо 160 000 лв.. Те са поради делото за рушвет посредством изнудване, по което той беше задържан през 2015 година, съден и най-после оневинен, написа.
Преди 3 години Стефанов предяви иск против прокуратурата за 300 000 лв. по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), като настрана изиска още 20 000 лв. обезщетение за друго досъдебно произвеждане, което е било формирано против него, въпреки и да е прекъснато без да е упрекнат.
Преди две години градският съд осъди прокуратурата да заплати на съдията 150 000 лв. обезщетение за противозаконното обвиняване за рушвет, 3000 лв. за второто водено против него следствие и разходи за близо 6000 лв.. След това апелативният съд удостовери решението, само че прокуратурата оспори и него, с цел да се стигне до окончателното изговаряне на Върховния касационен съд (ВКС), който не позволи касационно обжалване.
Николай Стефанов беше задържан при зрелищна акция на ДАНС с гонене в центъра на Русе в началото на 2015 година и упрекнат, че посредством изнудване е изискал 1000 лв. и е направил опит да получи рушвет от 500 лв. от юрист Свилен Стефанов. Парите били, с цел да утвърди съдията съглашение за условна присъда с малолетен клиент на юриста.
Година по-късно градският съд осъди Стефанов условно на 3 години затвор по обвиняването, че е опитал да вземе рушвет от 500 лв., само че не и посредством изнудване. Съдът се базира и на специфичните разследващи средства, които бяха употребявани против магистрата. След това апелативният съд оправда Стефанов, само че Върховен касационен съд върна делото, тъй като втората инстанция не се беше произнесла по обвиняването за изнудване. При новото разглеждане от различен състав на САС съдията още веднъж беше оневинен по всички обвинявания и Върховен касационен съд остави в действие оправдателната присъда. През 2018 година и Висшият правосъден съвет възвърне Стефанов на работа като арбитър в Русе.
През трите години, в които съдията беше обвиняем, той твърди, че се е чувствал унизен, компрометиран пред обществеността в Русе като арбитър и академични учител. Семейството му е изпитвало финансови усложнения, бил смутен от нечовешките условия в ареста, след излизането си на независимост се изолирал от познати и сътрудници, а имало и отрицателни настроения против него, защото някои вярвали, че е отговорен.
За да се съгласят и трите инстанции, че справедливото обезщетение за главното обвиняване за рушвет е 150 000 лв., те одобряват за потвърдени вредите, които Стефанов твърди, че е търпял и акцентират, че обвиняването е засягало професионалната му активност като арбитър и било „ извънредно морално укоримо “.
За да откаже касационно обжалване на решението на САС, висшият съд акцентира, че втората инстанция вярно е отчела престоя на Стефанов в ареста, който е провокирал позор и оскърбление у него, страха му, че може да бъде наказан, без да е отговорен, както и уронването на облика му като арбитър и учител по право. Взети са поради и променените му връзки с сътрудници и познати, финансовите усложнения в фамилията заради отстраняването му от служба и формираното против него дисциплинарно произвеждане за уронване на престижа на съда.
Специално внимание е отделено и на това, че Стефанов е арбитър, което допуска „ висок морал и недопустимост на незаконни действия, надлежно, че противозаконното обвиняване за осъществено по отношение на тази служба закононарушение ускорява интензитета на търпените отрицателни преживявания “.
За отделените материали от делото за рушвет, по които е било формирано друго произвеждане против Стефанов, съдилищата одобриха, че той също би трябвало да бъде заплатен, само че единствено с 3000 лв., защото съзнанието му био преди всичко ангажирано с „ главното “ обвиняване и няма доказателства за съответен тормоз от „ второто “ дело.
„ Съдът не е показал, че се дължи обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с противозаконното обвиняване и не е присъединил в кръга на съответстващите за установяване на размера на компенсацията условия вреди, които не е намерил да са в причинна връзка с противозаконното обвиняване. Дали преценката му е вярна, в производството по чл.288 Граждански процесуален кодекс не може да се ревизира, само че даденото позволение е в сходство със наложителната процедура на Върховен касационен съд “, се споделя в окончателното определение на Върховен касационен съд.
В него висшите съдии показват още, че няма учредения и във възраженията на прокуратурата за размера на компенсацията и дали то е заслужено. Държавното обвиняване е показало за образец други решения на Върховен касационен съд, само че съдът припомня, че се регистрират съответни условия, с цел да се дефинира размерът на дължимото обезщетение. Според висшия съд, в тази ситуация със Стефанов са съобразени и напътствията на Върховен касационен съд, съгласно които, в случай че противозаконното обвиняване е за съзнателно закононарушение в професионалната област на обвинения, съдилищата би трябвало да преценят и по какъв начин то се е отразило върху опциите му за професионално развиване и на престижа и името му на експерт.
„ При избрани специалности – например служители на реда, военни, магистрати, митнически чиновници и прочие, упованията и условията на обществото към тях за честност и съблюдаване на законите, са извънредно повишени. По общо предписание, противозаконното обвиняване на лица, упражняващи сходни специалности в осъществяване на закононарушение, има по-силно отрицателно отражение върху неимуществената им сфера “, припомня Върховен касационен съд.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ